Научноизследователската среда има нужда от разговори за капацитета - за ресурсите, за инфраструктурата, за човешкия и технологичен потенциал, за да може да е конкурентоспособна и да извършва общозначими приоритетни изследвания. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев днес при откриването на знаковата конференция „Подобряване на дългосрочната устойчивост и отваряне на научноизследователските инфраструктури към обществото и промишлеността" в София Тех Парк.
В словото си министърът подчерта, че са необходими още средства за научна инфраструктура от структурните фондове. В момента текат обсъждания по предложението на Европейската комисия за следващата Многогодишна финансова рамка и Деветата рамкова програма за научни изследвания и иновации. Вълчев посочи, че Българското председателство поставя във фокуса на европейската политика споделеното използване на научните комплекси за общоевропейски научни цели. „Важно е да се възползваме от опита на онези научни комплекси, които отговарят в най-голяма степен на нуждите на здравеопазването, високите технологии, опазването на околната среда, климатичните промени, защитата при бедствия и аварии и не на последно място на социалните предизвикателства, особено свързаните с бежанци и миграция“, заяви той и добави, че необходимостта от дългосрочна устойчивост на изследванията и научната инфраструктура е извън всякакво съмнение.
През 2017 г. България адаптира своята Национална пътна карта за научна инфраструктура, която представя потенциала на наличната такава, като утвърждаваща се в европейските семейства на съответните области от научни комплекси. В началото на март тази година бяха обявени класираните три центъра за върхови постижения и седем центъра по компетентност. „Това са общо 10 нови български значими инфраструктури, които се очаква да променят научната среда както в страната, така и в Европа. България прави инвестиции над 100 млн. евро в двата вида центрове“, допълни министърът. Вълчев апелира за развитие на концепцията за отворена наука в името на по-добра среда в Европа и отново акцентира върху постигането на дигитална свързаност със Западните Балкани.
В началото на конференцията днес участниците бяха приветствани от европейския комисар за изследвания, наука и иновации Карлош Моедаш. Във видеообръщението си той отбеляза, че по време на цялата последна седмица, посветена на научноизследователските инфраструктури в София, са били обсъдени новите паневропейски инициативи, с които да се отговори на предизвикателствата за гарантиране на кохерентна и устойчива научноизследователска инфраструктурна екосистема през следващите години. По думите му това е от изключително значение, защото Европа има някои от най-добрите изградени вече съоръжения в света както и някои от най-богатите бази данни във всички области на науката. „Изграждаме Европейски капацитет в научноизследователските инфраструктури от десетилетия, инвестирайки милиарди евро от националните бюджети и от инструментите на ЕС, като Европейските структурни и инвестиционни фондове и Рамковите програми за научни изследвания и иновации“, поясни той. Моедаш се обяви още за работа в посока максимално въздействие на научните изследвания върху обществото като цяло, като се увеличи броят на ползвателите на Европейските научноизследователски инфраструктури и резултатите от тяхната дейност.
Една от целите на обсъжданията днес е подобряването на публичността и стимулиране на партньорството между научноизследователските инфраструктури, бизнеса и академичните среди. На конференцията се обсъждат възможностите за насърчаване на публично-частните партньорства. В дискусиите взимат участие представители на Европейската комисия, членове на Европейския парламент, държавни секретари и министри, отговарящи за наука, научни изследвания и иновации на страните от ЕС, както и ръководители и координатори на някои от най-мащабните европейски проекти за научноизследователски инфраструктури.
