Над половината млади хора у нас (53%) смятат, че са част от поколението, което е способно да промени България, заяви социологът Евелина Славкова по време на представянето на националното изследване „Младите могат – за да има смисъл, трябва да има диалог“ на социологическа агенция „Тренд“ в Националния пресклуб на БТА.

Национално представителното проучване е проведено през май 2025 г. сред 800 души на възраст между 15 и 29 години, разделени във възрастови групи: 15–19 г., 20–24 г. и 25–29 г. Изследването е част от проекта „Младите могат“, изпълняван от Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“ с подкрепата на Министерството на младежта и спорта по Националната програма за младежта.

Промяната в обществото не минава само през политиката, отбеляза още Славкова. Важно е активното гражданско участие, а то може да премине дори през доброволчески дейности, в каквито са участвали 22% от анкетираните.

Впечатление ни направи, че 64% от младите посочват, че семейството е основна ценност за тях. В същото време анкетираните посочват, че в 35% от семействата изобщо не се говори за политика, а 20% посочват, че темата се повдига много рядко. Само 11 на сто от младите посочват, че в техните семейства се говори за гражданските им права и задължения, а 10% – че у тях е създадена позитивна нагласа към българската политика, каза Славкова. Това са основни елементи за активно участие в обществото. Възпитанието е ключово и е важно с какви ценности отглеждаме нашите деца, допълни тя.

Изследването показва, че младите биха проявили интерес към това да се включват в обществения и политически живот, ако видят ясни резултати. От анкетираните 20% посочват, че политиката ги отблъсква, 18% – че имат други приоритети, а 13% посочват, че не виждат смисъл и не вярват, че нещо ще се промени, каза също Славкова.

Има огромна разлика между какво искат да направят институциите и какви са приоритетите на Европа и какви са приоритетите на младите всъщност, каза Калина Крумова Захариева, председател на Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“. Искаме да има младежко включване, но не ги подготвяме за това, допълни тя.

Терминът „младежко овластяване“ е неразбран от 81 на стой от младите хора. Според 46% той означава достъп до качествено образование. Трябва да си дадем сметка какви са причините да липсва диалог с младите по въпроса, отбеляза Захариева.

Младежкото овластяване е много важно и всеки млад човек трябва да знае, че може да намери своето място, каза председателят на Националното представителство на студентските съвети в България Ангел Стойков. Когато се говори за младежки политики, трябва да се знае, че „политика“ не е мръсна дума и може да се изрази в разговор за повишаване на ученическите стипендии или инициатива за осигуряване на средства за ремонт на студентските общежития. Важно е да чуваме добрите примери за участието и позицията на младите в обществото, отбеляза също той.