Концепцията бе изложена по време на отчетно-изборно събрание на Националното представителство на студентските съвети. За първи път домакин на форума, който събра студенти от цялата страна, бе Университетът по хранителни технологии в Пловдив.
„Университетите трябва да се настроят по-иновативно. Ще обмислим в по-широк състав по какъв начин да се включим и да подкрепим настояването на европейските институции за дигитализация на обучението на младите хора”, обяви новоизбраният стар председател на НПСС Яна Вангелова.
След като 2 г. бе начело на студентската организация, студентката от Бургаския университет „Проф. д-р Асен Златаров” също даде заявка да прокара свои иновативни идеи в консервативната система на образованието. Те са залегнали в платформата на единствената кандидатка за лидерската позиция, около чиято кандидатура се обедини студентската общност. Яна Вангелова увери, че концепцията вече е допълнена и с новите предложения, подсказани по време на дискусията и от страна на нови членове, които включва в екипа си. Иво Финков от Студентския съвет в УХТ остава в Изпълнителния съвет на националната структура.
Като успех в предишния мандат Яна Вангелова отчете постигнатото за първи път от 10 г. насам увеличение на стипендиите - с 3 млн. лева през 2017 г. и още веднъж след това. Увеличен беше минималният и максималният праг на стипендията за български граждани, от 200 на 300 лева се увеличи размерът на наградите.
С последната промяна стипендиите на докторантите стават 500 вместо 450 лева. „Не смятам, че това е достатъчно, и ще продължим да работим в тази посока. Това е едно добро начало и дава поне санитарния минимум”, каза Вангелова. Като важно постижение тя очерта и увеличаването на субсидията за леглоден и храноден в студентските общежития - ставка, която също не е била променяна от години и ще повлияе върху наемите.
Търсим варианти да се увеличат още стипендиите на докторантите, каза Яна Вангелова. „500 лева е под минималната работна заплата и много по-малко, отколкото на нас ни се иска. С толкова няма как да задържим млади хора и да ги мотивираме да се занимават с наука”, заяви тя. В момента е създадена работна група към МОН, в която Вангелова също членува и ще лобира за ново повишение.
Националното представителство на студентските съвети реагирало и на сигнали от колеги за промяна в реда на отпускане на помощи, която ги ощетява. Според нея студентите, независимо в каква форма на обучение, нямат право да получават обезщетение при безработица, без значение колко време са работили. След реакция от страна на НССП този проблем е решен.
Яна Вангелова разказа, че най-често младежите подават сигнали и търсят помощ за условията в общежитията, като по-голям е проблемът в държавните университети. Тя призова за адекватна политика и отделяне на целеви средства от МОН, тъй като в някои бази ремонти не е имало от 2008 г. Такава инвестиция могат да си позволят в по-голяма степен медицинските университети, тъй като те са с по-високи субсидии. Необходима е обаче държавна политика, която да осигури добри условия на всички по време на обучението, като основната цел остава качествено образование, каза Яна Вангелова.
Първенец по дигитализация сред вузовете у нас към момента е УНСС. Всички изпити вече се провеждат само на компютър, което елиминира субективизма. Тестват се само знанията и възможностите на студента, веднага излизат резултатите и на момента се научава оценката, описа Даниел Парушев, председател на Студентския съвет в учебното заведение.
УНСС е и първият университет, който въведе електронна студентска книжка. Вече ги няма хартиените. Всеки отива на специални компютри, които са на разположение в университета и се наричат кьоски. Да може да провери актуалното си състояние - колко изпита е взел, с каква оценка и колко му остават.
В днешно време обаче не е достатъчно дигитализацията да бъде в административните услуги в едно висше училище, тя трябва да засяга преподаването, категоричен е Даниел Парушев. Негови колеги настояват също за повече мобилност, използване на общи платформи и възможност младежи от различни държави да работят онлайн по един проект.
Мина отдавна времето на дъските, върху които пишехме. Аз самият съм забелязал, че когато водя лекции, ако в презентацията ми има линк към Ютуб, интересът веднага се увеличава - призна проф. Николай Менков, зам.-ректор на УХТ. - Бях на обучение в един виенски технически университет и слушах презентация на професор, който се оказа в топ 5 на лекторите по света.
Той разказа следния случай - докато чете лекция, усетил, че губи аудиторията. Аз самият това често го усещам. В един момент спрял и попитал студентите дали искат да продължи по този начин, или предпочитат да им я прожектира на видео. 90% отговорили, че искат видео. Тогава професорът пуснал себе си, облечен със същия костюм, да чете същата лекция. Очите на студентите обаче се вперили в екрана. Сменяйки канала за комуникация, успял да предизвика интереса. Ние, преподавателите, вече не можем да не се съобразяваме с това.
Източник: в. Марица
