Проф. д-р Красимир Иванов е ректор на Медицинския университет – Варна. Специалист е в областта на висцералната хирургия, преподавател е по коремна хирургия, практикуващ хирург онколог. Автор е на над 350 научни публикации, както и на учебници и ръководства по хирургия. Главен редактор е на специализирани медицински списания.
Проф. Иванов, Медицински университет – Варна се откроява на академичната карта в страната ни. Какво заложихте в стратегията за развитие на Университета?
Най-важен е човекът! Първи и стратегически приоритет е кариерното му развитие, финансирането му спрямо обективната оценка на труда му. На второ място е базата на университета - образователната инфраструктура на студентите. Инвестирахме огромни средства за дигитализиране на процесите. Спечелихме най-добрия IT-проект за дигитализация на учебния процес и системата за дистационно обучение. Изградихме огромна сървърна база за свързване на всички университетски звена и на болниците. Интегрирахме системи, които позволяват, когато преподавателят изнася лекция във Варна да го слушат във филиалите ни в други градове. Планираме изграждането на нова сграда за симулационен център. Инвестираме близо 40 милиона собствени средства в образователната ни инфраструктура.
Разкриваме нови специалности като медицински оптометрист, логопедия. Имаме осъзната политика, първо правим сериозно проучване за необходимостите и после разкриваме специалност.
Медицинският университет е голяма структура . Има ли разлика в обучението, в академичния живот във Варна и във филиалите?
Обучението е еднакво. Единствената разлика е в технологичното оборудване на лечебните заведения, които са база за обучение, но с новите модерни симулатори и симулационни центрове тези разлики ще бъдат преодолени. Практиката е вече нещо друго. Симулаторите се усървършенстват, но медицината не може да се учи задочно.
Университетът действително е голяма структура с факултети в Шумен, Сливен, Велико Търново, с университетски болници. Трябва да има чувство за социум. Всеки трябва да знае постиженията на университета, това създава мотив да се включат и другите. Когато успехът е споделен и получи положителна оценка публично, хората се мотивират.
Развиваме институционалните си медии – интернет сайт, youtube канал, официални страници в социалните мрежи. Ние сме първите със собствена телевизия.
Реализирате и много социални кампании. Каква е целта им?
-Да, кампаниите, свързани със социалните проекти, които университетът осъществя, са постоянни. Насочени са както към системата на здравеопазването, така и към социалните политики. Ангажирани сме по отношение на денталната медицина, на детското здраве, създаваме кампании за възпитанието на децата и профилактиката.
Чрез нашите кампании и провежданите профилактични прегледи се опитваме да откриваме на ранен етап сериозни заболявания като онкологичните - рак на гърдата, на устната кухина, заболявания на сърдечно-съдовата система или неврологични. Дори не мога да ги изредя...
Не е ли проблем финансирането?
Категорично не! Кампаниите се финансират от Университета, а студентите и преподавателите инвестират времето си за осъщесвяването им. Когато една работа се върши с хъс, желание и лична мотивация, то резултатите са видими за всички. Финансирането на образованието е инвестиция, не разход. Така постъпихме и при провеждането на политиката ни спрямо чуждестранните студенти.
Обяснете, проф. Иванов?
Всички инвестиции в Медицински университет - Варна, за които говорих, доведоха до качество на предлагането на образователния продукт, което търсят и очакват чуждестранните кандидати. Например в нашия университет се получи нещо безпрецедентно в образователната история на България. За първи път откакто има висше обазование у нас, станахме единственият университет, в който трима чужденци кандидатстват за едно място. Това е много добре, селекцията е още на приема. А когато има качество на входа, ще има и качество на изхода.
Усилията на ръководството на университета за постигане на високо качество бяха високо оценени с наградите BEST INNOVATION FOR EDUCATION на един от най-мащабните форуми за технологии, иновации и предприемачество в Европа – Webit Festival 2017. Новата, високотехнологична база за обучение на студентите от Факултета по Фармация бе удостоена със званието „Сграда на годината“ в образователния сектор.
Изтъквате, че залагате на качеството на обучението. Какви са резултатите от това?
Имаме 1200 чуждестранни студенти. От тях над 90 на сто са от страни, членки на ЕС. Най-брогобройни са от Германия – около 600 души, следват от Великобритания, Испания, Италия. Те изучават медицина у нас, защото им предлагаме качествено образование. Наскоро дойде екип на английския телевизионен канал ВВС. Направили допитване: в кой университет в Източна Европа учат най-много британски граждани. Оказа се при нас. Тв-екипът поиска да проучи какво е качеството на образованието, което получават сънародниците им, каква е болничната база, доволни ли са обучението. Останаха впечатлени от видяното.
А каква е ситуацията при студентите, български граждани?
Конкуренцията е изключителна – 10 души кандидатстват за място в МУ-Варна.
Стотици медицински специалисти учат тук и заминават. Защо поднасяме готов ресурс на други държави?
Много са действията, които незабавно трябва да се предприемат в това отношение. И не чакайте някой да дойде и да ни каже какво да правим.
Системно в България се съобщава за нападения над медици, побоища, заплахи. Кой насажда омразата? Това явление не съществува в нито една друга европейска държава!
Заплащането – друга сериозна причина завършилите медицина да търсят работа зад граница. У нас младите лекари плащат за специализациите си. Един абсурд! Никъде го няма - хем да работиш, хем да не ти плащат, а и трудов стаж не ти се води. В това отношение сме уникални – в света го няма.
Как мислите, трябва ли да има Фонд за лечение на деца в чужбина?
Държава, която уважава себе си, не трябва да го допуска. Никъде по света няма такава организация. Защо средствата, които държавата плаща на чуждестранна болница, за да лекува българско дете, не се инвестират в националното здравеопазване? Целта е българските лекари в българските болници да лекуват българчетата. По-добре е да се построи нова болница, да се купи апаратура, да се покани специалистът да работи тук, да създаде екип... Това вече е инвестиция. Плащането навън е разход. Аз съм против разхода. Защо сме решили, че навън болниците и лекарите са по-добри?
Трябва да се направи анализ на заболяванията, от които най-много страдат сънародниците ни и оттук да се започне със създаване на модерно болнично заведение, квалификация на екипи и т.н.