8000 лева за 4 месеца. Това показват крайните сметки на хилядите младежи, избрали да прекарат лятната си ваканция в оправяне на легла и пържене на картофи в далечна Америка, вместо да обикалят баровете по родното Черноморие. Тази година около 5000 студенти са реши да стегнат куфарите за САЩ, където за 3 – 4 месеца труд ще спечелят толкова пари, колкото майките и бащите им изказват за 7 месеца и то при условие, че работят за средната у нас заплата от 1036 лв.

Тези данни са тъжни, но показателни, защото потвърждават, но и отричат редица клишета.

На първо място как държавата и семейството ще накарат младия българин да остане да живее и работи в родината си, след като сервитьор отвъд Океана е печелил повече от лекарите у нас? Преживявайки тази несправедливост част от студентите избират друг път. Оставят родината в преследване на американската мечта, не защото САЩ е „страната на неограничените възможности“, а защото в

Америка просто могат да получат възможност за достойно платен труд.
Хилядите желаещи да заминат на студентска бригада разбиват един от митовете, които в последните години се насаждат в обществото, а именно, че младежите са мързеливи. За да изкарат заветните 8000 лева студентите работят по 12 – 14 часа, 7 дни в седмицата.

За това дали опитът им, натрупан като камериери или служители в заведение на бързо хранене, или берач на ягоди може да се спори.
От една страна в САЩ студентите си създава трудови навици, които част от тях, връщайки се у нас бързо забравят. У нас студентка по „Публична администрация“ веднага ще откаже работа като камериерка в Слънчев бряг. Първо, защото позицията е нископлатена, и второ, защото на Слънчакът е място за купон, а не за работа. Питате се защо в Аляска могат да оправят легла, а в Слънчев бряг – не? Въпрос на стандарт и манталитет. В Аляска всички младежи ходя, за да изкарват пари, а на Слънчака, за да ги харчат.

С какво друго оправянето на легло или пърженето на картофи в Америка помага на българските студенти?Далеч от мама и татко младежите се учат да разчитат само и единствено на себе си. Това е урок, които голяма част не само от младежите, но и от родителите им дори, не са научили. Вярно, че този урок може да се усвои от всеки младеж от провинцията, пристигнал да учи в София, но в чужбина се „учат да плават в най-дълбокото“. Потъналите се връщат с подвита опашка, успелите са се научили не просто да плуват, а да оцеляват. А социалните уроците, научени по време на това „оцеляване“ ще са им от полза цял живот, независимо дали ще се върнат в роднината си, или ще изберат страната на неограничените възможности.

източник: Монитор

Оценете
(2 гласа)
Прочетена 898 пъти

За нас

Ние сме екип от млади ентусиасти, които работим за селектиране на младежките и студентски новини на едно място.

Може да се свържете с нас като ни изпратите запитване на e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

Recent comments

Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…