Председателят на НПСС – Даниел Парушев и зам.-председателят на НПСС и представител на Софийския университет Св. Климент Охридски” заедно с представители на студентските съвети от висшите училища в София поднесоха венци и цветя на паметника на създателите на славянската писменост пред Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.

Денят на буквите е най-светлият празник на духовността и просветата, водещ след себе си гордостта, че и ние сме дали нещо на света.

В тържественото си поздравително слово към академичната общност и студентската младеж, председателят на НПСС се обърна с вдъхновяващо обръщение към носителите на просвещение.

„Прекланяйки се пред делото на Солунските братя, отдаваме почит на всички, които пазят културно-историческото ни наследство, предавайки го от поколение на поколение. През хилядолетната ни история писмеността, училището и знанието винаги са били символ и стожер на българската идентичност. За това днес изказваме и своята благодарност към учителите и просветителите, към дейците на изкуството и културата, към духовните ни обединители и всички, които полагат усилия за съхранение на културната ни идентичност” - казва още в словото си председателят на НПСС.

Цветя от името на своите общности поднесоха още представители на студентските съвети на Технически университет – София, Университет по библиотекознание и информационни технологии, Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Университет за национално и световно стопанство, Международно висше бизнес училище, Висше строително училище „Любен Каравелов” и Национална художествена академия.

През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука - глаголицата.
Оригинално творческо дело, тя предава удивително точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език.
С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги - т.нар. Изборно евангелие, Хризостомовата /Златоустовата/ литургия, Служебник /молитви и четива за различните църковни служби/, части от Псалтира и Требника. С това се полагат основите на старобългарския литературен език.
В Моравия Кирил и Методий отиват през 863 г. и остават там три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията. През 867 г. двамата братя отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където блестящият полемичен дар на Кирил принуждава папа Адриан Втори да признае официално славянските книги. В римската църква "Св. Марина" е отслужена литургия на славянски език.
Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата "Св. Климент". Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г. Кирило-Методиевото дело е съхранено и продължено от техните ученици - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
В края на девети век двамата братя са канонизирани от църквата за светци. Още в най-ранното средновековие, 11 май е определен за ден в памет на славянските първоучители, защото тяхното апостолско дело ги обединява в едно и те са равни по достойнство.
Сега у нас 11 май се чества като църковен празник на Светите братя Кирил и Методий, а на 24 май се отбелязва празникът на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Оценете
(0 гласа)
Прочетена 207 пъти

За нас

Ние сме екип от млади ентусиасти, които работим за селектиране на младежките и студентски новини на едно място.

Може да се свържете с нас като ни изпратите запитване на e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

Recent comments

Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…