В рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС ще бъде изготвен Европейски призив за действие (European Call for Action) с препоръки за гарантиране на дългосрочно устойчиво развитие на научноизследователските инфраструктури в Европа и отварянето им към европейските граждани.

Научноизследователската среда има нужда от разговори за капацитета - за ресурсите, за инфраструктурата, за човешкия и технологичен потенциал, за да може да е конкурентоспособна и да извършва общозначими приоритетни изследвания. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев днес при откриването на знаковата конференция „Подобряване на дългосрочната устойчивост и отваряне на научноизследователските инфраструктури към обществото и промишлеността" в София Тех Парк.

В словото си министърът подчерта, че са необходими още средства за научна инфраструктура от структурните фондове. В момента текат обсъждания по предложението на Европейската комисия за следващата Многогодишна финансова рамка и Деветата рамкова програма за научни изследвания и иновации. Вълчев посочи, че Българското председателство поставя във фокуса на европейската политика споделеното използване на научните комплекси за общоевропейски научни цели. „Важно е да се възползваме от опита на онези научни комплекси, които отговарят в най-голяма степен на нуждите на здравеопазването, високите технологии, опазването на околната среда, климатичните промени, защитата при бедствия и аварии и не на последно място на социалните предизвикателства, особено свързаните с бежанци и миграция“, заяви той и добави, че необходимостта от дългосрочна устойчивост на изследванията и научната инфраструктура е извън всякакво съмнение.

През 2017 г. България адаптира своята Национална пътна карта за научна инфраструктура, която представя потенциала на наличната такава, като утвърждаваща се в европейските семейства на съответните области от научни комплекси. В началото на март тази година бяха обявени класираните три центъра за върхови постижения и седем центъра по компетентност. „Това са общо 10 нови български значими инфраструктури, които се очаква да променят научната среда както в страната, така и в Европа. България прави инвестиции над 100 млн. евро в двата вида центрове“, допълни министърът. Вълчев апелира за развитие на концепцията за отворена наука в името на по-добра среда в Европа и отново акцентира върху постигането на дигитална свързаност със Западните Балкани.

В началото на конференцията днес участниците бяха приветствани от европейския комисар за изследвания, наука и иновации Карлош Моедаш. Във видеообръщението си той отбеляза, че по време на цялата последна седмица, посветена на научноизследователските инфраструктури в София, са били обсъдени новите паневропейски инициативи, с които да се отговори на предизвикателствата за гарантиране на кохерентна и устойчива научноизследователска инфраструктурна екосистема през следващите години. По думите му това е от изключително значение, защото Европа има някои от най-добрите изградени вече съоръжения в света както и някои от най-богатите бази данни във всички области на науката. „Изграждаме Европейски капацитет в научноизследователските инфраструктури от десетилетия, инвестирайки милиарди евро от националните бюджети и от инструментите на ЕС, като Европейските структурни и инвестиционни фондове и Рамковите програми за научни изследвания и иновации“, поясни той. Моедаш се обяви още за работа в посока максимално въздействие на научните изследвания върху обществото като цяло, като се увеличи броят на ползвателите на Европейските научноизследователски инфраструктури и резултатите от тяхната дейност.

Една от целите на обсъжданията днес е подобряването на публичността и стимулиране на партньорството между научноизследователските инфраструктури, бизнеса и академичните среди. На конференцията се обсъждат възможностите за насърчаване на публично-частните партньорства. В дискусиите взимат участие представители на Европейската комисия, членове на Европейския парламент, държавни секретари и министри, отговарящи за наука, научни изследвания и иновации на страните от ЕС, както и ръководители и координатори на някои от най-мащабните европейски проекти за научноизследователски инфраструктури.

Оценете
(0 гласа)
Прочетена 449 пъти

За нас

Ние сме екип от млади ентусиасти, които работим за селектиране на младежките и студентски новини на едно място.

Може да се свържете с нас като ни изпратите запитване на e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

Recent comments

Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…