Студентските съвети дават рамо, искат стипендията за докторанти да не е под минималната заплата

Университетите да изоставят стандартните лекции от миналото и да направят крачка към дигитализацията, за да въведат новите технологии и в преподаването, и в практическите занимания. Такъв екшън план представиха Гергана Паси и ръководителят на Центъра за иновации в образованието към Русенския университет - проф. Ангел Смрикаров.

Концепцията бе изложена по време на отчетно-изборно събрание на Националното представителство на студентските съвети. За първи път домакин на форума, който събра студенти от цялата страна, бе Университетът по хранителни технологии в Пловдив.

„Университетите трябва да се настроят по-иновативно. Ще обмислим в по-широк състав по какъв начин да се включим и да подкрепим настояването на европейските институции за дигитализация на обучението на младите хора”, обяви новоизбраният стар председател на НПСС Яна Вангелова.

След като 2 г. бе начело на студентската организация, студентката от Бургаския университет „Проф. д-р Асен Златаров” също даде заявка да прокара свои иновативни идеи в консервативната система на образованието. Те са залегнали в платформата на единствената кандидатка за лидерската позиция, около чиято кандидатура се обедини студентската общност. Яна Вангелова увери, че концепцията вече е допълнена и с новите предложения, подсказани по време на дискусията и от страна на нови членове, които включва в екипа си. Иво Финков от Студентския съвет в УХТ остава в Изпълнителния съвет на националната структура.

Като успех в предишния мандат Яна Вангелова отчете постигнатото за първи път от 10 г. насам увеличение на стипендиите - с 3 млн. лева през 2017 г. и още веднъж след това. Увеличен беше минималният и максималният праг на стипендията за български граждани, от 200 на 300 лева се увеличи размерът на наградите.

С последната промяна стипендиите на докторантите стават 500 вместо 450 лева. „Не смятам, че това е достатъчно, и ще продължим да работим в тази посока. Това е едно добро начало и дава поне санитарния минимум”, каза Вангелова. Като важно постижение тя очерта и увеличаването на субсидията за леглоден и храноден в студентските общежития - ставка, която също не е била променяна от години и ще повлияе върху наемите.

Търсим варианти да се увеличат още стипендиите на докторантите, каза Яна Вангелова. „500 лева е под минималната работна заплата и много по-малко, отколкото на нас ни се иска. С толкова няма как да задържим млади хора и да ги мотивираме да се занимават с наука”, заяви тя. В момента е създадена работна група към МОН, в която Вангелова също членува и ще лобира за ново повишение.

Националното представителство на студентските съвети реагирало и на сигнали от колеги за промяна в реда на отпускане на помощи, която ги ощетява. Според нея студентите, независимо в каква форма на обучение, нямат право да получават обезщетение при безработица, без значение колко време са работили. След реакция от страна на НССП този проблем е решен.

Яна Вангелова разказа, че най-често младежите подават сигнали и търсят помощ за условията в общежитията, като по-голям е проблемът в държавните университети. Тя призова за адекватна политика и отделяне на целеви средства от МОН, тъй като в някои бази ремонти не е имало от 2008 г. Такава инвестиция могат да си позволят в по-голяма степен медицинските университети, тъй като те са с по-високи субсидии. Необходима е обаче държавна политика, която да осигури добри условия на всички по време на обучението, като основната цел остава качествено образование, каза Яна Вангелова.

Първенец по дигитализация сред вузовете у нас към момента е УНСС. Всички изпити вече се провеждат само на компютър, което елиминира субективизма. Тестват се само знанията и възможностите на студента, веднага излизат резултатите и на момента се научава оценката, описа Даниел Парушев, председател на Студентския съвет в учебното заведение.

УНСС е и първият университет, който въведе електронна студентска книжка. Вече ги няма хартиените. Всеки отива на специални компютри, които са на разположение в университета и се наричат кьоски. Да може да провери актуалното си състояние - колко изпита е взел, с каква оценка и колко му остават.

В днешно време обаче не е достатъчно дигитализацията да бъде в административните услуги в едно висше училище, тя трябва да засяга преподаването, категоричен е Даниел Парушев. Негови колеги настояват също за повече мобилност, използване на общи платформи и възможност младежи от различни държави да работят онлайн по един проект.

Мина отдавна времето на дъските, върху които пишехме. Аз самият съм забелязал, че когато водя лекции, ако в презентацията ми има линк към Ютуб, интересът веднага се увеличава - призна проф. Николай Менков, зам.-ректор на УХТ. - Бях на обучение в един виенски технически университет и слушах презентация на професор, който се оказа в топ 5 на лекторите по света.

Той разказа следния случай - докато чете лекция, усетил, че губи аудиторията. Аз самият това често го усещам. В един момент спрял и попитал студентите дали искат да продължи по този начин, или предпочитат да им я прожектира на видео. 90% отговорили, че искат видео. Тогава професорът пуснал себе си, облечен със същия костюм, да чете същата лекция. Очите на студентите обаче се вперили в екрана. Сменяйки канала за комуникация, успял да предизвика интереса. Ние, преподавателите, вече не можем да не се съобразяваме с това.

Източник: в. Марица

Оценете
(1 глас)
Прочетена 1025 пъти

За нас

Ние сме екип от млади ентусиасти, които работим за селектиране на младежките и студентски новини на едно място.

Може да се свържете с нас като ни изпратите запитване на e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

Recent comments

Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…