Две министерства - на правосъдието и на образованието, съвместно подготвят промени в постановлението, с което служебното правителство прие новата наредба (Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист", приета с ПМС №82 от 2017 г.). Това заяви за "Капитал" заместник-министърът на правосъдието проф. Николай Проданов в отговор на въпрос за множеството сигнали от висшите учебни заведения, че с постановлението е извършен абсурден юридически гаф – старата наредба е отменена веднага, а новата ще влезе в сила след година и половина. Това разминаване залага сериозни проблеми, коментират преподаватели. Затова в момента двете министерства подготвят удължаване на действието на старата наредба, за да се запълни нормативният вакуум.
Получава се един преходен период без действаща правна уредба. В преходните разпоредби на новата наредба изрично е записано, че заварените редовни и задочни студенти, приети преди влизането й в сила, завършват обучението си по учебните планове и програми, които са действали към момента на приема им. Включително и задочниците завършват в същата форма на обучение съобразно предвидения за нея учебен план, независимо че новата наредба забранява задочното обучение по право. Само че тези преходни разпоредби на новата наредба не могат да се приложат, защото тя още не е влязла в сила; тя ще се задейства едва през есента на 2018 г., така че не може да обоснове продължаващото действие на старата наредба, която пък на своя ред е отменена и нейните правила не действат.
Така с публикуването на ПМС №82/26 април 2017 г. (ДВ, бр. 35/02.05.2017 г.) се стига до един правен вакуум – няма нормативен ред, по който да се провежда обучението по право и да се провеждат държавни изпити.
Тeзи опасения на правните факултети в страната бяха причините "Капитал" да се обърне към правосъдното министерство, чийто предишен екип забърка тази каша, и да поиска коментар. Оттам зам.-министър Проданов заяви, че се подготвят промени, според които до началото на учебната 2018/2019 г. ще продължава да се прилага старата наредба за обучението по право, приета с ПМС №75 от 1996 г., като така по думите му "се преодолява известната неяснота относно темпоралните параметри на правната уредба". В момента проектът за промени в постановлението е в неизбежната процедура по частична предварителна оценка на въздействието.
При всички случаи нормативните разминавания не засягат настоящата кандидатстудентска кампания, коментираха за "Капитал" от академичните среди. Тя е започнала при действието на старата наредба през февруари, когато са обявени приемните изпити, и последвалите промени в уредбата нямат отношение към нея.
За промени по същество тепърва ще се мисли
Заместник-министърът не изключва и промени по същество на наредбата, но това няма да стане веднага: "Въпросът за евентуални изменения и допълнения на наредбата по съществото на материята ще се превърне в актуален след изясняването на необходимостта от промени", пише в отговора му до "Капитал".
Преподаватели сочат, че през последната година в писането на наредбата не са участвали академични работници, само на два пъти били свикани за общи консултации, а през останалото време върху нея са се упражнявали "самодейно". По тази причина в наредбата има редица недомислици, включително и с формулата за влизане в сила от началото на по-следващата учебна година - това практически означавало, че за всеки правен факултет в страната тя ще са задейства по различно време. Началото на учебната година на студентите не е фиксирана никъде в нормативен текст, така както е фиксирана в закона учебната година на учениците – 15 септември, а за спортните училища – 1 септември. Учебната година във всяко висше учебно заведение стартира със заповед на ректора, с която се определя датата, и обвързването на влизането в сила на наредбата с този факт е неприемливо.
Същевременно то залага провеждането на есенната сесия на държавните изпити за студентите по право през 2018 г. по два различни нормативни акта, което означава по доста различни процедури. За изпитите, държани през септември - по един ред, а тези през октомври до декември - по друг ред.
Продължителността на обучението и в новата наредба остава същото като брой семестри, както и минималният хорариум от 3500 часа, но същевременно значително се увеличава минималният хорариум на голяма част от дисциплините. Като се прибавят и часовете стаж, които наредбата изисква да се водят паралелно с обучението, излиза, че студентите ще трябва да ходят денонощно на училище, казва преподавател.
Върху новата наредба бяха възлагани големи надежди като първа мярка за подобряване на качеството на юридическото образование в страната чрез въвеждане на по-високи стандарти в преподаването, засилване на практическото обучение, единен държавен изпит на финала и др. Работата върху нея в Министерството на правосъдието започна още през 2015 г., правени бяха обсъждания с представители на академичните среди, с практикуващи юристи и със студенти по право. Проектът беше практически готов още към края на 2015 г., след това потъна. Чак служебното правителство я прие в края на мандата си, като служебният премиер проф. Огнян Герджиков заяви, че това е негова мечта, за която се бори повече от пет години – да се премахне задочното обучение по право и то да се изучава като медицината само редовно. Най-същественото отстъпление от първоначалната идея за наредба, формулирана още през 2015 г. от тогавашния екип на Министерството на правосъдието, бе отпадането на тезата за единен държавен изпит за всички завършили студенти, независимо в кой факултет. Това трябваше да създаде основната гаранция за качеството на изхода на обучението, но същевременно срещу него има сериозна съпротива, макар и негласна. Най-сериозният отпор срещу наредбата е и заради премахването на задочното обучение, но това е интрига, която тепърва ще се развива.
Източник: Капитал
